May 2013
14 posts
6 tags
5 tags
Катарзис
Ще изкатеря небето по въже от дъжд. Ще избърша душата си, черната, горе в облаците. Дано мракът в мен се извали, дано спусне въжета от дъжд и за другите изгубени. Ние ще спим сред облаците. Ще палим сълзи в небето за нови съзвездия, ще къпем душите си в светла тъга. Всички ние, стопените снежинки по горещото лице на бясния живот.
“Everything interests me, but nothing holds me.”
– Fernando Pessoa (via dulcetdecember)
8 tags
6 tags
Апокалипсис сега
Понеделник. Облаците кротко
бършат гърба на небето.
Вторник. Улиците разхождат
слепия вятър из града.
Сряда. От рано сутрин
горите горят.
Балканът е рижав мъж.
Вятъра вие смирено през него.
Четвъртък. Небето е пепел.
Градът спи, вятърът спи.
Хората са разбунен мравуняк
от страсти и гняв.
Петък. Всички дървета
са цъфнали в огън и сажди,
Вятърът празнува пиян и
задавен...
9 tags
Personal Dzen
My desire
is to rid myself
of all desires.
To be not controlled by urge or need.
not thrown
and tossed
and turned
by lust for flesh and lust for power…
to be free. A desire to be
my own master.
To not possess truly anything but
my own body,
my own mind
and soul.
To grow as a spirit.
I am a fallen leaf carried by the stream of life,
a sentence waiting to be finished,
a...
9 tags
8 tags
“When confronted with choice,
I choose
To confront
Something else…”
– V.
5 tags
Утрото е портокалов сок
в чашата на деня.
Денят е жажда.
Пием
светлина, пием скука,
пием кафе, чай, минути,
докато
живеем почасово
- от осем до четири,
живеем под наем,
дори душите си
сякаш сме взели
назаем.
А някъде зад ъгъла
Нощта тръска неспокойно
своята цигара, ръси пепел и
звезди.
Някъде зад ъгъла
хора се раждат и хора
умират. Вятърът съблича
улиците, докато...
3 tags
главата - магазин
очите ми - витрини
устата е табела:
“отворено”
или
“затворено”
огледай се в мен
нека
се събличаме
и обличаме
с думи,
защото
сме голи души,
ние мръзнем навън и отвътре,
недокоснати дори от хладни пръсти,
ние сме непораснали деца -
вечни и самотни,
ние сме капките огън
в ухото на Вятъра,
ние ще търсим
вечното търсене,
ще бродим...
April 2013
21 posts
11 tags
“Don’t bend; don’t water it down; don’t try to make it logical; don’t edit your...”
– Franz Kafka (via kirgiakos)
5 tags
аз: заповядай
коментарите ти ще са ми ценни
: )))
васето: dobyr pohvat za na4alo, smqtam, predizzvikva naprejenie
i sled tova popritihva
i preminava v 4uvstvo za
bezperspektivnost
tejko
аз: мм
като отражение на мислите и настроението ми напоследък е
опитвам се да се бутна да живна
васето: kak bi moglo da e ina4e
аз: да почувствам нещо по силно и интензивно
вместо това съм един изгубен и залутан
апатичен
васето: ni6to novo vika6
аз: ахахха
е
имал съм далеч далеч по светли
интересни периоди
сега дори от доста време не смеех да пиша
някакво плахо ми е едно
писането де
не съм ицяло вътре в него както преди
васето: ot opaseniq
za kofti rezultat li
аз: не знам и аз
просто потребността доста избледня
покрай отдалечаването от себе си
имах доста външни неща
за които да мисля и да се тревожа
вчера ми хрумна една аналогия
всеки от нас е като свещ
в ядрото, сърцевината си има фитил
които може да гори
и да стопи восъка около него,
но този фитил мн трудно се пали
а восъкът се трупа с времето,
восъкът е ежедневните грижи и рутината
и те ни карат да забравяме че можем да горим
васето: sigurno e ot britanskiq vyzduh
pomydrql si
12: 46
хахах
мерси
8 tags
Нощта
крещи,
събудена!
Паника!
Часовникът е превъртял!
Времето - спряло; събира си цифрите,
разпиляно,
попиляно,
пропиляно.
Искам да заспя отново,
но как се спи с одеяло в пламъци?
Дали
да се събудиш в ада е различно
от това да се събудиш
в завивките на безразличието -
не искаш да ставаш, но не можеш да заспиш отново
и отлагаш…
отлагаш живот,
рутина
...
3 tags
през деня сънувах буря; нощем дъжда свлече асфалта от тялото на града,
събудих се гол.
6 tags
you hold
a storm within your eyes.
when your eyelashеs flicker,
thunder roars.
and your smile
cracks
darkness open
like a broken window.
8 tags
приближи слънцето.
приближи бурята и вятъра.
приближи болката,
кръвта, капките в прахта.
приближи мен
до пламъка,
до парата,
до порязаната тишина.
до раздраната нощ.
до раните с обелени кори,
до всичките зори и залези
и подлези и надлези
където хората се крият да пеят и да свирят
за монети и моменти, за познати непознати.
приближи ръката,
приближи кичурът светлина,
приближи...
March 2013
28 posts
6 tags
“To see a world in a grain of sand
And heaven in a wild flower,
Hold infinity...”
– William Blake, Auguries of Innocence (via quotestheywrote)
3 tags
Бодем празните очи на мрака с нажежeни звезди. Облаците съскат като опърлени котки в мартенската нощ. Вали.
7 tags
Good God! This song is amazing… Grizzly...
“”An artist is, by nature, someone very sensitive, who expresses with talent the...”
– Jean Giraud (Moebius)
4 tags
Докато те чаках, музиката се разтвори в тишината като мед в чаша чай. Докато те чаках, химикалът погали коремът на страницата като мъркаща котка. Докато те чаках, вятърът мяташе звезди по небето зад гърба си като разсипана сол. Докато те чаках, мисълта за теб се топеше като масло по препечена филийка. Докато те чаках, птиците плуваха в небето, докато рибите още се учеха да летят под вода. Докато...
7 tags
Maps by Yeah Yeah Yeahs so beautiful it hurts /...
