Design is for Lovers

The Diary of A Fine Lover
A Lover of Fine Things



никотиновните пръсти по бялата кожа,
вкусът на междучасия, безмислените приказки,
разтегнатия лукум.


оръфаните часове, нанизаните дни,
непоносимата скука на 
младите ни сезони.

нищо не се случваше.
всичко се случваше.

и ние бяхме сплетени като бурени,
ловящи сенки, дъжд, самота.

бавно събирахме нощта в гърлата на
празни бутилки без етикет.

 И бяхме.


Check the full video here:

“One lives in the hope of becoming a memory.”

—   Antonio Porchia (via observando)

сега остана само в огледалото

понякога почти те виждам:

нагласяш косата си,
говориш ми нещо нервно,

там в огледалото,

аз се приближавам,
запотявам го с дъха си,

прокарвам длан по стъклото,
бавно я отмествам -

и отново те няма.

И всеки път
малко повече
от преди.


air and light and time and space

 "–you know, I’ve either had a family, a job,
something has always been in the
but now
I’ve sold my house, I’ve found this
place, a large studio, you should see the space and
the light.
for the first time in my life I’m going to have
a place and the time to

no baby, if you’re going to create
you’re going to create whether you work
16 hours a day in a coal mine
you’re going to create in a small room with 3 children
while you’re on
you’re going to create with part of your mind and your body blown
you’re going to create blind
you’re going to create with a cat crawling up your
back while
the whole city trembles in earthquake, bombardment,
flood and fire.

baby, air and light and time and space
have nothing to do with it
and don’t create anything
except maybe a longer life to find
new excuses

© Charles Bukowski, Black Sparrow Press

you are the focal point of my thoughts 
all day I discover this :

there is a river starving
there is a field thirsty 
I clasp your whisper 
I hold your gaze
I sleep inside your hair 

the corner of your smile is where I want to live

we are outlines of ourselves
a shadow caressing a shadow 

I want to hold you with words

you remain a question mark. 

“A poem is the palm of the ocean,

—   Rowan Ricardo Phillips, from “The Beatitudes of Malibu,” Poetry (September 2014)

(Source: a-pair-of-ragged-claws, via apoetreflects)

нахрани ме

защото до болка съм гладен за живот,
с миглите си нахрани ме -  как шумолят и тази вечер
докато отлитат към съня си, а очите ти обикалят
непознати  орбити,

нахрани ме

какво са сънищата ни - нишка трошици на изгубени деца,
a дните са лоши мащехи, които ни пъдят,
магията идва сама вечер

нахрани ме

налей очите си със сълзи, сълзите си с искри,
и ето -
издишвам, издишвам, издишвам…

сноп светлина се чупи в косите ти.

Dr Jekyll and Mr White…

Carole Lombard, 1928


Carole Lombard, 1928

(via eebeebee)

пулсира - жълто сърце

пръска цвета си през клоните, през сградите
по релсите, по лицата на пътниците,

накъсана светлина…

Защо познаваме другия само като откъс -
половин усмивка, може би смотолевени думи,
недовършен поглед, ръце в джобовете,

отминаващ, забравящ…забравен.

Вагони пълни с непозноти,
перони с номера, безименни тълпи,
късчета живот.

Тук музиката е мълчание, но мълчанието не е 

Broken Social Scene - Lovers Spit (Feist Version) 

“I couldn’t get to sleep. The book lay nearby. A thin object on the divan. So strange. Between two cardboard covers were noises, doors, howls, horses, people. All side by side, pressed tightly against one another. Boiled down to little black marks. Hair, eyes, voices, nails, legs, knocks on doors, walls, blood, beards, the sound of horseshoes, shouts. All docile, blindly obedient to the little black marks. The letters run in mad haste, now here, now there. The a’s, f’s, y’s, k’s all run. They gather together to create a horse or a hailstorm. They run again. Now they create a dagger, a night, a murder. Then streets, slamming doors, silence. Running and running. Never stopping.”

—   Ismail Kadare, Chronicle in Stone (via observando)

“Now there is only one demand, and that is to be alive; there to give life, there to receive life, and there to let it hurt, and there to let it feel good. To dare, my love.”

—   Ingmar Bergman, from a letter to Liv Ullmann (via m-as-tu-vu)

(Source: violentwavesofemotion, via journalofanobody)