“And so it is that we are good though we do not always do as we should.
We lose track of right and wrong and we’re not always standing strong.
But still, don’t you wanna believe in things that eyes do not perceive
like the light shining from within that in a battle with our darkness can win?”
”to look is to know the grace which you bestow
Upon those that you would raise into a kind and loving gaze
Then to look is to see everyone as good as they can be.”
1 Катарзис
Ще изкатеря
небето
по въже от
дъжд.
Ще избърша душата си,
черната, горе в
облаците. Дано мракът в мен
се извали,
дано спусне въжета
от дъжд и за другите
изгубени.
Ние ще спим сред облаците.
Ще палим сълзи в небето за нови
съзвездия, ще къпем душите си в светла
тъга. Всички ние, стопените снежинки
по горещото лице на бясния
живот.
9 Everything interests me, but nothing holds me.
Fernando Pessoa (via dulcetdecember)
(Source: esdrujulasmuertas, via yipee)
35Fire Eyed Boy by Broken Social Scene
or the sound of beauty pouring down your ears
2 Апокалипсис сега
Понеделник. Облаците кротко
бършат гърба на небето.
Вторник. Улиците разхождат
слепия вятър из града.
Сряда. От рано сутрин
горите горят.
Балканът е рижав мъж.
Вятъра вие смирено през него.
Четвъртък. Небето е пепел.
Градът спи, вятърът спи.
Хората са разбунен мравуняк
от страсти и гняв.
Петък. Всички дървета
са цъфнали в огън и сажди,
Вятърът празнува пиян и
задавен от дим. Птиците
бодат очите на живите.
Събота. Рижавият мъж
се изправя с каменен гняв
и стоманена воля. С юмруци
и стъпки разбива последния
град. Вятърът вие свободен,
вече прогледнал.
От небето се спуска потоп…
Неделя. Господ почива.
4 (Source: sosuperawesome, via isoe)
Personal Dzen
My desire
is to rid myself
of all desires.
To be not controlled by urge or need.
not thrown
and tossed
and turned
by lust for flesh and lust for power…
to be free. A desire to be
my own master.
To not possess truly anything but
my own body,
my own mind
and soul.
To grow as a spirit.
I am a fallen leaf carried by the stream of life,
a sentence waiting to be finished,
a set of eyes waiting to be opened
for the truth.
I am mine.
2 Утрото е портокалов сок
в чашата на деня.
Денят е жажда.
Пием
светлина, пием скука,
пием кафе, чай, минути,
докато
живеем почасово
- от осем до четири,
живеем под наем,
дори душите си
сякаш сме взели
назаем.
А някъде зад ъгъла
Нощта тръска неспокойно
своята цигара, ръси пепел и
звезди.
Някъде зад ъгъла
хора се раждат и хора
умират. Вятърът съблича
улиците, докато спим.
Зад ъгъла Споменът
печата вестници, докато
Паметта гори последните
дървета на Земята,
кучетата вият бездомни,
а птиците умират сами.
Зад ъгъла слънцето бавно
катери ескалатора,
небето се пребоядисва
според последната прогноза
за времето
и всичко отново е
методично и
планирано.
Животът е програмиран да продължава,
а ние да умираме
равномерно, прогнозирано,
застраховано.
Милиони.
2 главата - магазин
очите ми - витрини
устата е табела:
“отворено”
или
“затворено”
огледай се в мен
нека
се събличаме
и обличаме
с думи,
защото
сме голи души,
ние мръзнем навън и отвътре,
недокоснати дори от хладни пръсти,
ние сме непораснали деца -
вечни и самотни,
ние сме капките огън
в ухото на Вятъра,
ние ще търсим
вечното търсене,
ще бродим тъмните коридори,
стая след стая,
необзаведени души,
ние сме незавършени,
аз и ти,
нищо повече от
сенки в празна рамка на бялата стена,
тук сме,
за да отминем красиво.
9 
