Design is for Lovers

The Diary of A Fine Lover
&
A Lover of Fine Things

“A poem is the palm of the ocean,
Closing.”

—   Rowan Ricardo Phillips, from “The Beatitudes of Malibu,” Poetry (September 2014)

(Source: a-pair-of-ragged-claws, via apoetreflects)

нахрани ме

защото до болка съм гладен за живот,
с миглите си нахрани ме -  как шумолят и тази вечер
докато отлитат към съня си, а очите ти обикалят
непознати  орбити,
затворени

нахрани ме

какво са сънищата ни - нишка трошици на изгубени деца,
a дните са лоши мащехи, които ни пъдят,
магията идва сама вечер

нахрани ме

налей очите си със сълзи, сълзите си с искри,
и ето -
издишвам, издишвам, издишвам…

сноп светлина се чупи в косите ти.

Dr Jekyll and Mr White…
gingerrogerss:

Carole Lombard, 1928

gingerrogerss:

Carole Lombard, 1928

(via eebeebee)

Слънцето
пулсира - жълто сърце

пръска цвета си през клоните, през сградите
по релсите, по лицата на пътниците,

накъсана светлина…

Защо познаваме другия само като откъс -
половин усмивка, може би смотолевени думи,
недовършен поглед, ръце в джобовете,

отминаващ, забравящ…забравен.

Вагони пълни с непозноти,
перони с номера, безименни тълпи,
късчета живот.

Тук музиката е мълчание, но мълчанието не е 
музика.

Broken Social Scene - Lovers Spit (Feist Version) 

“I couldn’t get to sleep. The book lay nearby. A thin object on the divan. So strange. Between two cardboard covers were noises, doors, howls, horses, people. All side by side, pressed tightly against one another. Boiled down to little black marks. Hair, eyes, voices, nails, legs, knocks on doors, walls, blood, beards, the sound of horseshoes, shouts. All docile, blindly obedient to the little black marks. The letters run in mad haste, now here, now there. The a’s, f’s, y’s, k’s all run. They gather together to create a horse or a hailstorm. They run again. Now they create a dagger, a night, a murder. Then streets, slamming doors, silence. Running and running. Never stopping.”

—   Ismail Kadare, Chronicle in Stone (via observando)

“Now there is only one demand, and that is to be alive; there to give life, there to receive life, and there to let it hurt, and there to let it feel good. To dare, my love.”

—   Ingmar Bergman, from a letter to Liv Ullmann (via m-as-tu-vu)

(Source: violentwavesofemotion, via journalofanobody)

aseaofquotes:

Douglas Coupland, Life After God

Lost and Found?

aseaofquotes:

Douglas Coupland, Life After God

Lost and Found?

http://ss-he.tumblr.com/post/95642513901

ss-he:

А как се приканвам
с крехкото убеждение на дете
да ти напиша най-хубавото стихотворение
да наместя всяка остра дума
след мекото на усмивката ми
да се сетиш за нещо наше
след подходящата запетая
и да потрепери леко
горната ти устна
преди да свиеш листа
някъде в десния си джоб

но как,…

силно препоръчвам блога й!

anuglybeauty:

mikedowson.com

anuglybeauty:

mikedowson.com

vs the webcam

Нощем тъмнината полепва по гърба ти като мокра риза, бавно подгизваш. Промъкват се звезди и хлад, промъква се усещане за празноти. Тогава започваш да виждаш усмивките като пукнатини по черното стъкло, непознатите очи като светлинки от другата му страна. Сгушени в мрака силуетите чезнат, сгушени в мрака думите идват и си отиват.

… 
Листото трепери бавно преди
да погине
преди пламъкът да прегърне 
пепелта.

theimpossiblecool:

Lauren Bacall 1924-2014.

остави слушалката на телефона,
подай ми устните си

ще те усетя тихомълком.