Design is for Lovers

The Diary of A Fine Lover
&
A Lover of Fine Things

anuglybeauty:

mikedowson.com

anuglybeauty:

mikedowson.com

vs the webcam

Нощем тъмнината полепва по гърба ти като мокра риза, бавно подгизваш. Промъкват се звезди и хлад, промъква се усещане за празноти. Тогава започваш да виждаш усмивките като пукнатини по черното стъкло, непознатите очи като светлинки от другата му страна. Сгушени в мрака силуетите чезнат, сгушени в мрака думите идват и си отиват.

… 
Листото трепери бавно преди
да погине
преди пламъкът да прегърне 
пепелта.

theimpossiblecool:

Lauren Bacall 1924-2014.

остави слушалката на телефона,
подай ми устните си

ще те усетя тихомълком.

“I remember my childhood as a long wish to be elsewhere.”

—   Louise Glück, from Unpainted Door (via violentwavesofemotion)

violentwavesofemotion:

Breathless (1960) dir. by Jean-Luc Godard:  It’s silly, but I love you. I wanted to see you, to see if I’d want to see you again.”

violentwavesofemotion:

[…] in the beautiful, the sad, the grand, the small hours, there’s her voice. Like when there are no kopeks, but there are the friends, the ones that shake you […] (x) Anna Akhmatova, from "You Will Hear Thunder"

КОГАТО ТЕ СРЕЩНА

/недовършено/

Ще слегна между устните ти като шепот, като целувка
от цигарен дим, като няколко капки последвани от 
глътка.

Ще обърнеш поглед настрани, да скриеш образа ми зад меките си клепки,
от устата ти ще се отронят няколко отворени срички
преди да се превърнеш цялата в жива усмивка.

Ще развиеш косите си свободно, в шепите си ще ги разгърнеш, преди да
спуснеш кестенявите им водопади по шията и раменете си.

В гърдите ти ще се роди колибри - ще пулсира бясно с невидими криле.
А ти ще дишаш зачестено, насред хладен вятър, заиграл се с
всяка твоя нишка - пуловерът на твоето нетърпение…

8 Август 2014

изпрати ме надалеч -
твоето забравено писмо без адрес

остави ме да се свия в дъха ти
да се изпаря сред прашинките на
твоята стая

остави ме да избягам
да оставя себе си
в шепите на някой друг

скрит зад погледа на някой друг

омръзна ми да бъда
тази
тревожна мисъл
която се самоизяжда

минута по минута

nevver:

John Baldessari

валериан

спи ми се,
живее ми се бавно,
вглъбено, постепенно

чаши пълни със спокойствие,
отпивам,
вдишвам парата, мъркам

под стъпалата ми
меките корици на приятен сън,
около мен
разхвърляни чаршафи, одеяло,
стар пуловер, износена мечта

спи ми се,
искам седем недели, да догарям,
искам да изплувам по-бавно
от думите на всички риби,
да слушам мислите на листата,
докато отплавам надалеч, еднопосочно

спи ми се, умирам бавно,
екраните премигат сдъвканата светлина, изплютото мълчание,

гущер залепнал в пресен асфалт.

(Source: mrharristweed, via me4ok)

Попътен бележник  (at Emley Moor Mast)