Design is for Lovers

The Diary of A Fine Lover
&
A Lover of Fine Things

Дланите ми се потят, по пръстите полепва минало. Нищо не остава както е било. Около мен всичко се променя, в мен всичко се разстройва. Колите отнасят познати и непознати лица, влаковете носят цели тълпи, градът се пълни и изпразва, ден и нощ - небето диша и издиша. 

Какво ми остава? Лъкатуша по пътека, сезон след сезон. Четири години, може би пет - растеж, преход, падение - едно след друго и едновременно. Как измервам времето? Научих ли се? Напих ли се със спомени? Ще мечтая ли още или се наситих?

Ставам рисунка, която излиза от контурите си. Вървя след сянката си по пътеката. Криволича. Как измервам времето? Какво са дните - равни интервали самота, копнеж да докосна това, което не може да бъде докоснато, вечен стремеж към промяна, разяждане…Аз не съм Аз.

Other people are bright;
I alone am dark.
Other people are sharp;
I alone am dull.
Other people have purpose;
I alone don’t know.
I drift like a wave on the ocean,
I blow as aimless as the wind.

I am different from ordinary people.
I drink from the Great Mother’s breasts.

—   Lao Tzu (via fernsandmoss)

(via journalofanobody)

“I turned silences and nights into words. What was unutterable, I wrote down. I made the whirling world stand still.”

—   Arthur Rimbaud (via observando)

скрий ни 
в гънките на дните - каза тя
преди нощта да дойде и изглади всички несъответствия

говори ми с празни устни, като в ням филм,
докато думите не паснат с текста в главата ми

пиши ми писма, целувай всеки плик - хартията с твоето присъствие,
в почерка си скрий начинът, по който пръстите ти търсят

изпращай ми песни, филми, мислите си, и тези вдъхновили те
бъди жива сентенция - растяща и своя, пренаписвана и зачерквана -
криволичещият път на мастилена река

излез от своето корито 

научи дъжда да стъпва по-внимателно, когато живее над голите ми рамене,

остави по мен мирисът на слънце, на лято, нацъфтели коси по гребена, усмивка останала да живее в огледалото

аз съм своя - каза тя
но понякога ще бъда с теб…

точно това…

Moddi performing ‘Smoke’ at the University of Fine Arts (Güzel Sanatlar Üniveritesi) with Kıyı müzik in Istanbul.

“I close myself over, deaf as an eye,
deaf as a wound, which listens

to nothing but its own pain:
Get out of here.
Get out of here.”

—   Margaret Atwood, from Circe/Mud Poems (via lifeinpoetry)
greypoppies:

Loretta Young, ca. late 1920s.

greypoppies:

Loretta Young, ca. late 1920s.

(Source: david-paris.blogspot.com, via avintagehoarder)

“Trees are poems the earth writes upon the sky, We fell them down and turn them into paper,
That we may record our emptiness.”

—   Khalil Gibran (via observando)

настъпи мълчание
дъх след дъх
погледите се отпуснаха върху телата 
тишината слепна помежду им
и те
лежаха в празното петолиние на тези минути
замислени, изгубени, загледани,
но търсещи…

две топли тела, остротата в погледите им постепнно отстъпи и
в очите им се настани нежност и любопитство.

тя се усмихна, той последва.

“We become outlines of ourselves —

long scratches
in the sky.”

—   Zachary Schomburg, from New Kind of Light  (via weissewiese)

(Source: proustitute, via contramonte)

улиците - реки
реките - улици

по тях се носят
капки,
хора - съдове за самота,
с чувствата на чуждите, на онези
непогледнатите -

нечути, но усетени

реката ги носи
капки в тъмното
докато животът сплита вени,
а сърцата се задръстват, стари рани
се отварят и затварят, отварят и затварят


под празното небе дишаме -
откъснати цветя, 
животът бавно ни поглъща, 
глътка по глътка, а светлината си отива,
като опарена…

реката продължава 
надолу.

СЛЕД

когато се събуди, ще развие бавно бледото си тяло,
ще отчупи от сърцето ми като хапче,
ще го пусне да цопне в чаша студена вода,
за да отпие малкото останало
чувство,

ще се усмихне празно под спокойните си сини очи,
ще преглътне, ще разтвори спомена за онези дни,
които в тези минути й носят само
главоболие.

И ще спре да мисли за нас.

Кръстопът » Съдържание на електронното списание за литература “КРЪСТОПЪТ” - брой 64 (година VI, 6):   

Прекрасен сайт и списание. Браво на Вальо Дишев за страхотното постоянство и грижа за нашата (млада) литература.

'Клик'

БАВНО ТЕ ЖИВЕЯ, БАВНО
ме събираш в полъх, ме навяваш
отвъд последната черта на мойто тяло;

вали навътре – и – вали навън,
всичко с теб се обяснява, бавно

ме напускаш – да живея. Ти
не си жена, която спи
в другия край на ръката ми,
не си лъжица, вилица и нож,
хотелче с вехнещи прозорци, пробити
от оса, кафява захар,

друго си. Аз бавно
подозирам, че встрани
от всички обстоятелства – те има,
че нищото на въздуха полъхва
покрай стени, които са градини

Неделя е – завинаги. Ти се притискаш
в тялото, вали. И – дълго

заобикаляме дъжда
като решетка на посолство,
което не допуска чужденци –

в прозорците му няма никой…

—   Васил Балев

old note #1

Let us chose to see language as a way to classify, arrange and rearrange reality, then look at the language used in poetry and its relationship to the language we use in our everyday.

We observe the world through our senses and process the information they extract, with our minds.

To me, poetry is a more immediate reaction to perception. One that is closer to the sensual flow of information than its rational interpretation - the source, rather then the outcome.

Therefore, poetry breaks the conventions of language as a form of addressing reality in an ordered and logical way. It gives words new and extended meanings. It transforms combinations of words into clusters of sensual stimuli and delight. In so doing it is closer to recreating the very sensation of what we see and experience, that in is to translating it into rational information.

Imagination vs rationality: 

Rationality is about condensing and separating in order to establish relationships between the individual elements and to conclude about the whole…