Design is for Lovers

The Diary of A Fine Lover
&
A Lover of Fine Things

червените фарове на ада 
зад мътното стъкло

колата блести в мрака
кара надолу
по безкрайната линия на живота 
в дланта на мъртвец.

отвори очи
иглите на дъжда
болят 

нещо в теб умира
бавно

сбогувай се
този ден е ковчег

“If you ask me what I came to do in this world,
I, an artist, will answer you: I am here to
live out loud.”

—   ~ Émile Zola (via thewriterscaravan)

отминават

идват. отиват си.
като дълги пасажи, изречения по дължината на тялото,
по гърба.
кожата ти настръхва от тях.

от онази топлина, която изстива 
или хлад, който те топли.

бели, бледи, красиви. те лъжат самотата.
с тях лъжа глада - не се самоизяждам.

вместо това 

впивам очи в очите им - тяло прегръща тялото,
устни търсят устните в мрака.

прибрани в малка стая, самота умножена по две,
отмиваме ежедневното, бършем сънят от очите си
и целуваме… 

опитваме да разтворим
тишината в мрака и мрака в тишината.
да слеем липсите, които туптят между шепите ни…

защо е толкова трудно да съм сам.
защо е още по-трудно да си с друг.

и защо всичко помежду им боли
непоносимо.

неделя 

есенно слънце попивам,
в стаята светлина,
музика.

топли корени, като цвете, което спи,
спя и сънувам себе си 

Artist: Bon Iver
Song: re: Stacks
Album: For Emma, Forever Ago


електричество

тук.
теб.

сгъстено настояще.
светлината мижи. 
събирам 
напластено 
усещането за теб.

до край. до край.

твоето присъствие 
остави отпечатък.

(Source: studdedrose, via feraflos)

Do Not Go Gentle Into That Good Night

observando:

Do not go gentle into that good night,
Old age should burn and rave at close of day;
Rage, rage against the dying of the light.

Though wise men at their end know dark is right,
Because their words had forked no lightning they
Do not go gentle into that good night.

Good men, the last wave by,…

violentwavesofemotion:

Film & poetry: Jean Seberg in Breathless (1960) / Adrienne Rich, from "Implosions"

………..

yiorgosmavropoulos:

Karmay

дишам тедве очи,кожа устни, нос, чертите -разстоянията на самотата.така красива в мъртва и безцветна снимка,а душата ти гори като кървав покрив в проскубания мрак.

yiorgosmavropoulos:

Karmay

дишам те

две очи,
кожа 

устни, нос, чертите -

разстоянията на самотата.

така красива в
мъртва и безцветна снимка,
а душата ти гори като кървав покрив 
в проскубания мрак.

(via poly-gr)

“Poetry [is] more necessary than ever as a fire to light our tongues.”

—   Naomi Shihab Nye (via observando)

A true original

Подвижна лудница 

купи ми малко
време.

изтъркай лицето ми, 
смачкай дрехите ми
и ме захвърли 
някъде.

от там 
започвам

от там аз ще съм АЗ

злоядо ръфащ пълнолуние,
нарисуван с болезнена яснота 

като детско око
преяло с лъчите на слънцето.