И още
(Source: Spotify)
Колко пъти прекосих със пръсти
твоите коси?
Колко пъти ти със мигли преброди
моето лице?
Ръцете ни, една в друга, колко улици
заедно извървяха?
Колко пъти казах ти ‘обичам те’, и колко
съм го чувствал без да кажа нищо?
Колко вечери и колко сутрини събуди се
до моята усмивка?
Колко пъти си крадяла от
моите завивки?
На колко смешки заедно сме се смели?
Колко пъти искал съм времето да спре
за да сме още малко заедно?
Колко пъти исках да те срещна по-рано?
Колко от желанията ти сбъднах и колко
ти от моите?
И колко още искам с тебе да остана
всичките да сбъднем
заедно.
2 Литературен анализ
Лирическият Аз
е каскадьор,
думите - коли,
които той кара и блъска,
метафорите - експолозии
ритъмът е звук
от сблъсък
от горяща
ламарина
огъната
свистяща и болезнена
Лирическият Аз
безумно
обича да се плези
на смъртта си
да играе по ръба
на острието,
което забива
право в сърцето
на читателя.
3 Често нощем
топвам пръст
в устието на
мрака
и
чертая
с нокът
тънки
линии
между звездите
извезвам
съзвездия
по роклята
на Нощта
и
отпивам
мляко
сънливо
накрая
топвам пръст
в чашата
мляко
и
поставям
брошка
на ревера
на тъмната рокля
луната е отпечатък от пръст,
топнат в мляко
влгедай се
и може да видиш
папили.
1 вечният огън вечно гори,
паля цигара и огънят лази нагоре.
Светлината е само
щафета в ръката на мрака.
6 [ празни ] приказки
Един ден
ще напиша
стихосбирка
със стихове,
събирани
от дъжд та на вятър
от кол и въже
под път и над път
от девет кладенци в десетия
от край до край,
намерени
под дърво и камък,
като игла в купа сено
или слама,
като залък
в празна чиния,
като щастлива
монета,
изпречила се
на пътя ми
към посредствеността.
И вие
ще прелиствате
нейните листи
попадайки
от трън та на глог,
бисер след бисер
един след друг
от тук и от там
и умът ви ще е писта,
по която вече
ще галопирам
стремглаво
към същата посредственост.
Стая
Заровен спомен
в чекмежде
ръмжи
Вратата
се протяга,
отегчено.
Устата на
ключалката
е налапала
дулото
на ключът.
Пожълтелите
тапети
ближат
въздуха
с грапав
език.
Моливът
скрипти
по листа
като стъпки
по сняг.
Одеялото
лежи
- нямо.
Леглото изстива,
празно.
1 Писането е
Вглеждане.
Свеждане.
Свиждане.
…довиждане…
5 
тетрадки
изпълнени
с драсканици,
с мисли
по скъсани
сгънати листи
кратки
откровения
смачкани
на топка
прозорец,
капки,
кръгове
в локва
глава
подпряна,
зачервени
лакти
колко
скука
има в
уюта,
в такта
на дъжда.
as the story unfolds
